Александра Сърчаджиева е родена на 20 май 1983 година в град София. Дъщеря е на големите български актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев.Учила е в 134-то училище „Димчо Дебелянов“, известно още като „еврейското“. Средното си образование завършва в 8-мо СОУ, а след това следва актьорско майсторство в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Здравко Митков.Като студентка в трети курс е назначена на щат в театър Българска армия, където изминават десет години от професионалния й живот, след което напуска. Играе в различни пиеси, като по-известните от тях са: „Ножица - трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други. Водеща е на няколко телевизионни формата, снима се и в киното. За филма „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля. В момента е част от трупата на Сатеричния театър.
Ние сме щастливи хора, защото имахме възможността да стъпим не само в две столетия, но и в две хилядолетия. Когато нещо е писано да стане, то става, дали го искаш много или не, случва ти се просто. Случайни ли са случайностите? Мисля, че всичко е предопределено в този живот и то си върви по своето русло. Човек трябва да оценява моментите, да ги грабва и да ги изживява. Аз исках да ставам хирург и до ден днешен искам, но така се стекоха нещата от съдбата, за което съм благодарен. Опитвам се понякога да съчетая двете неща - музиката и медицината, но едва ли ще открия „топлата вода”. Даже Орфей навремето е лекувал с музика.
Калин Вельов е роден на 18 юни 1973 г. в София. На 7 години влиза в Школата по ударни инструменти и солфеж към Двореца на пионерите. На 10-годишна възраст е поканен за перкусионист в популярната детска вокално-инструментална група "Пим-пам" с ръководител Борис Карадимчев. През 1988 г. е приет в Музикалното училище "Любомир Пипков". През 1990 г. участва в сформирането на група "Акага”, а от 1992 г. е студент в Музикалната академия. Шест години по-късно се записва в консерваторията в Ротердам. Става барабанист на холандската drum'n bass формация "Project 2000". Връща се окончателно в България през 2005 г. и оттогава работи с най-изявените наши певци и музиканти.
Колкото повече слуша човек песните на Лили Иванова, толкова повече осъзнава, колко огромен е интимният свят на нейното изкуство. И сякаш се смалява всичко останало,докато накрая този свят може да се побере в летния театър на Аязмото. На човек му стават достатъчни малките неща. Стига му отрязъка небе с борове като арматури забити в него, търси човека в човека до себе си, а първичната сълза,която търпеливо зрее в ъгъла на зеницата от началото на концерта, вече има друг преобразен смисъл. Лили сега не е една, тя си е отворила вратичките към хиляди сърца, които вече живеят с нейния ритъм.
Силвия Томова e възпитаничка на елитната Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни балетни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. Работила е като асистент-хореограф на Джордже Янку, Марио Пиаца, Фреди Францути, Карла Фрачи, хореограф е била на Жулиета Канталупи и Кристина Гюрова. От 1996 година е председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО.
Като деца се събирахме често у Велина. Майка й, учителка по английски език, ни помагаше с уроците.Холът им беше малък и западен и в следобедните часове сякаш се раздуваше от лъчите на слънцето.Велина, с няколко години по- голяма от нас, учеше в Музикалното училище тогава. Прибираше се в късния следобед с раница на гърба и винаги пееше. Нас ни мъчеше латинската азбука, а в нейната душа все напираше песен.От онези дни ми е останъл един спомен,който често разказвам.Веднъж, след като се върна от училище, Велина изхлузи раницата си от рамо и с усмивка ни попита дали искаме да ни попее.Ние, разбира се, се съгласихме.Гласът й като пълноводна река ни понесе, а зад стъклото на холната секция звъннаха кристалните чаши... Какъв мощен глас притежаваше това малко момиче!
Един от първите ми спомени е, че вместо да отида в часа по рисуване, съм тръгнал след едно мокро куче в дъжда и съм го следил с часове.Къде е отивало,къде е търсило сушинка?...Докато вървях след кучето сякаш се превъплътих в него, в душата му. След това се опитах да нарисувам това куче,очите му - открих техниката мокро в мокро.Валеше много дъжд...Рисунката се разля и се получи наистина усещане за мокро.
Иван Юруков е роден на 27 май 1978 година в град Сандански. През 2004 година завършва актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на професор Стефан Данаилов. Играе в Драматичния театър Враца, Сатиричния театър, театралната работилница "Сфумато", но през 2005 година влиза в трупата на Народния театър. През 2014 г. се качва и на сцената на Театър 199, където партнира на Георги Кадурин в спектакъла "Червено" от Джон Лоугън. Отделно създава и късометражни филми, като с два от тях печели награди - „Лора“ първа награда на феста „Синемаспорт“, 2007 и „Луизет“ с две награди от същия фест.Гостува на Стара Загора със своя малък театрален шедьовър „Пилето,което казва ку”. Но определено в любимец на публиката се превръща с ролята си от сериала „Столичани в повече”.
Пепи Ялъмова е родена през 1990 г. в Стара Загора, но живее в София. Занимава се с танци от ранна детска възраст. Тренирала е професионално художествена гимнастика, класически балет почти 10 години, а до ден днешен танцува всевъзможни стилове. Занимава се с ръчно плетиво. Умее да свири и на пиано. Знае английски и малко испански. Участвала е в различни ТВ продукции, а като малка се е снимала и в „Лека нощ, деца“
Валди (Владимир) Тотев е внук на полк. Владимир Серафимов, герой от Балканските войни, освободител на Родопите от османско робство. Работи дълги години като композитор, певец и клавирист на група “Щурците”, като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, "Навечерие", "Не умирай" и др. В началото на 90-те години започва солова кариера.