(Списание Зона БГ)

Силвия Томова e възпитаничка  на елитната Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета – Одилия от “Лебедово езеро”, Мирта от “Жизел”, Маргарита Готие от “Дамата с камелиите”, Демна от “Огненият танцьор”, Елина от “Козият рог”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, Поли от “Бумеранг” и др.Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни балетни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. Работила е като асистент-хореограф на Джордже Янку, Марио Пиаца, Фреди Францути, Карла Фрачи, хореограф е била на Жулиета Канталупи и Кристина Гюрова.От 1996 година е председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО.

     Още като

           прима балерина на Софийската опера и балет,

тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов български университет. Нейни ученици са едни от най-изявените български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и успешно реализирали се на международна сцена. От 2003 до 2007 година е художествен ръководител на Националния балет. От 2005 е изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. На този пост  Силвия Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международното сътрудничество и представяне на млади артисти и дебютни продукции на млади хореографи, композитори и художници. През периода 2009 – 2010 година е художествен ръководител на балета на Пловдивската опера. През последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в Италия. Нейни авторски хореографии са високо оценени от публиката и критиката – Силвия Томова е автор и хореограф на балетните спектакли „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината” /2014/, балетните платна в спектакъла на операта „Кармен” /2014/, музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт /ММФ „Моцартови празници” - 2015/, балетния спектакъл „Снежанка и седемте джуджета” /премиера декември 2015/ и др. През периода септември-октомври 2016 поставя балета „Жизел“ в Прищина, Косово, където често е гост-хореограф.  От септември 2013 до октомври 2016 година ръководи балетната трупа на Държавна опера-Русе, а от ноември 2016 е художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора.

     В света на балета Силвия Томова навлиза съвсем рано,

още на 4-годишна възраст.Първо посещава балетни школи,а след това учи в балетно училище.Разказва,че това е нейно лично желание и стремеж и няма спомен някога в живота си да е искала да бъде нещо друго освен балерина.Занимавала се е също с художествена и спортна гимнастика,но балетът винаги е имал специално значение за нея.Той е начин на живот,твърди Томова и такъв трябва да бъде за всички, ришили да се занимават с това изкуство.Изискванията са много големи в балетното изкуство и трудно би могло да се направи компромис с качествата на момичетата,които мечтаят да се занимават с него.Приемът на децата в балетно училище е изключително стриктен.Те първо преминават медицински преглед,след това се проверява тяхната музикалност, пропорциите им, т.н.шаг и т.н.Пътят е труден и нелек. Това изкуство е колкото красиво, толкова и жестоко,защото денят на една балерина преминава в залата. Всяка една репетиция е свързана с голямо натоварване,понякога дори с кръв,защото палците се разраняват,понякога има травми,които трябва да преодолееш.Но според мен това не тежи на човек избрал правилно за себе си тази професия,споделя Томова.

          И до днес тя помни думите на своята преподавателка,

която често казвала на  учениците си: „Балетът е изкуството на младите.Трябва много да цените всеки миг,защото завесата се отваря-затваря,отваря-затваря и в следващия миг всичко вече е свършило”.Голямото изкуство, казва още Томова, не е като семейния живот,не търпи много компромиси.Всеки сам прави и избира жертвата,която да принесе.Ето, аз например съм се отделила от родителите си още на 13- годишна възраст и майка ми страда за това и до ден днешен.Не съм имала и възможността да прекарвам много време с детето и семейството си,но това са нещата,които в крайна сметка съпровождат не само мен,но и пътя на всеки голям артист. Исус е казал.че първо трябва да дадеш,за да получиш. А какво означава да дадеш? Означава да жертваш нещо в името на голямата цел..

    Но балетът не е само на сцената.Силвия Томова разказва,че винаги, когато седне в салона, не спира да съпреживява с артистите,които танцуват в светлината на прожекторите. ”Изигравам всички роли с тях във всеки един спектакъл! Отново и отново!В балетната зала трябва да се влиза много внимателно и смирено като в храм.Защото тук се гради всичко,което показваме на публиката.Изисквам много от балетистите си и държа на дисциплината.Разбира се,че артистът трябва да се вълнува, но той трябва и да е готов психически!”

    Завесата на старозагорската опера се отвори многократно

през изминалия сезон пред бурните аплодисменти на публиката.А тя не остана никак безразлична към работата на екипа и творческите предизвикателства на Силвия Томова.Нейна бе заслугата за първи път  в 92-годишната  история  на Старозагорската опера да бъде  представен балетът„Лебедово езеро” от Пьотр Илич Чайковски. Примабалерината, хореограф и настоящ ръководител на балетната трупа постави балета на базата на класическата версия на Лев Иванов и Мариус Петипа. В мечтаната от поколения балерини роля на принцесата лебед  Одета-Одилия своя дебют направи Анелия Димитрова откритие на Томова, а солистът на Националния балет Емил Йорданов бе принц Зигфрид.И въпреки,че „Лебедово езеро безспорно е една осъществена мечта на Силвия,не можах да не я попитам за какво мечтае в бъдеще. Тя ми отговори като човек,който не може да откъсне най-съкровената си мечта от танца:”Имам огромна мечта, свързана с това ние да се замислим върху нашата кадрова политика, т.е. от много малки децата да ги запознаваме с музика, танц, балет. Това няма да ги направи непременно всичките добри музиканти и артисти, но ще станат една прекрасна публика и ще имат висока ценностна система и естетски критерии. Дори и един процент от тях да продължат в специализирани училища, ще бъде успех. Нека да създадем едно наше красиво изкуство – българско!