Валди Тотев: Силата ми винаги е била в баладите

18.12.2022 ·   Публицистика

(Списание Зона БГ)

Цялата статия е достъпна като PDF файл:

ПРОЧЕТИ

 

Валди (Владимир) Тотев е внук на полк. Владимир Серафимов, герой от Балканските войни, освободител на Родопите от османско робство. Работи дълги години като композитор, певец и клавирист на група “Щурците”, като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, "Навечерие", "Не умирай" и др. В началото на 90-те години започва солова кариера.

Годините на прехода

Основният отлив на интереса към българската музика беше вероятно заради това, че „Щурците” спряхме да пеем (смее се). Това навярно е оставило голяма празнина на българската рок и поп сцена. Шегувам се! Но времената наистина бяха трудни. Началото на 90- те години бе трудно. Бяхпринуден да свиря в Скандинавия, други мои колеги също свириха навън. За нас това беше единственият начин да продължим да съществуваме и все пак да се занимаваме с музика, а не да продаваме нещо на пазара. Тези трусове в онези размирни времена докараха една коренна промяна, която не стана всъщност чак толкова коренна, колкото ни се искаше. Доведоха дотам, че хората, за да преживяват, напуснаха основното си поприще, много от музикантите се захванаха с нещо друго - като моя колега Асен Гаргов например. Някои просто отпаднаха от играта. Слава Богу, позапазиха се някои групи - „Сигнал“ например, на които шапка им свалям, те не спряха дори през тези трудни времена. Може да са свирили на не толкова престижни места, години наред нямаше никаква концертна дейност, каквато имаше преди това. Но смятам, че сега времето е много по-добро за изява, отколкото преди 10 ноември 1989 г. Няма какво да се лъжем, животът дава много повече възможности.

Завръщането на публиката

Може би трябва да спомена, че голяма част от нашата публика се е изнесла в чужбина. Фактът, че първите ни две турнета, които правихме в САЩ, бяха в едни и същи шест града -Чикаго, Бостън, Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис и Сан Франциско - това бяха 2000- та и 2005 година.Сега, преди две години, бяхс „Фондацията“, имахме 13 концерта в тринайсет различни града. Представяте ли си как се е размножила българската диаспора по света! А колегите след това отидоха в Нова Зеландия и в Австралия. Следващата година им предстои турне в Южна Америка. Както казах, голяма част от нашата публика вече не е в България. Това е може би една от другите причини, поради която няма чак толкова много хора на концертите, както едно време. Другото е, че вече има голяма конкуренция от чужбина, идват най-големите имена. Ако едно време е трябвало да се задоволяваме с местното производство на музика и някои бегли отскачания на някои не толкова известни чуждестранни звезди, то сега изборът е огромен. Това също намалява публиката за българските изпълнители. Още повече, че конкуренцията е доста нелоялна. Рок музиката, аз говоря за нея, защото съм в нея, не можа да се развие като бизнес след 10 ноември. Като бизнес се разви чалгата.

Създаването на хитове

Често чувам това: ”Издадохме албум с десет хита”, дори албумите на „Бийтълс” не бяха с десет хита. Като се считаше, че при тяхе имало най-много песни номер едно в класацията. От 12- 13 песни хитове стават само две, три, но и това даже е много. Една песен в албума го продава целия. Хит дали е, се разбира след това. Има нещо лошо в този бизнес, който вече се превърна в корпоративен. Сега, тъй като рекламата си върши своята работа, могат да се създадат „хитове“. Когато се набива една и съща песен, и то най-вече под формата на клип, хората я научават, тананикат си я, без да искат, върти им се в главата това, което им се набива посСилата ми винаги е била в баладите ZONA bg / октомври 2016 / 0 тоянно. Нери Терзиева беше казала: ”Маймуна да показват всеки ден по телевизията и тя ще стане звезда”.

Добрият текст в песента

Световният опит е такъв - групите да си пишат и музиката, и текста. Социалистическият опит е по-различен. У нас имаше такова разделение, защото не се гледаше с добро око на текстовете, които се правеха от самата група. Мога да дам пример с една от първите най-известни песни на „Щурците” от дългосвиреща плоча - песента „На прага”. Текстът е на Кирил Маричков, обаче тази песен никога не беше излъчена във варианта с този текст по радио и по телевизия. В България имаше три цедки. Едната, най-рехавата, беше в „Балкантон”. Много случаи има, в които песента е издадена на плоча, но е забранена за пускане по БНР. Но има още пофрапантни случаи, като с тази песен, която споменах. Тя излезе на плоча, за радиото беше записана с друг текст, който пък се оказа не добър за БНТ. За националната телевизия беше направен трети текст на песента, за да се излъчва. Най-либерална беше комисията в „Балкантон”, най-трудно минаваха текстовете през БНТ. Може би защото чрез нея нещата ставаха най-популярни. Възможно е да е имало и друга причина, която не изключвам: ние да не получаваме авторски за текстовете. Знаете ли как се продаваха тези стихове на поети, обвързани политически? Заедно с „Улица Консервна“ на Стайнбек в пакет. Не може да си купите „Тортила флет“ самостоятелно, тя върви в пакет. При това всяко училище, всяко читалище трябваше да има от тези стихосбирки.

За любимите песни

Най-малкото детенце винаги е наймилото. Най-новите неща са най-интересни, защото има песни, които сме претакали хиляди пъти и, откровено казано, трябва да си наложа удоволствието да ги изпълнявам пак, но публиката ги иска. От друга страна, моят вкус е насочен към песните „номер две“. Като чуя, че обявяват „само хитове“, или „само номер едно“, се отказвам да слушам съответното радио. Още повече, че това ми е професията, слушал съм ги толкова много пъти тези песни. Искам да чуя нещо ново и нещо, от което мога да науча друго ново.

Творческите планове

Трябва да си призная, че съм много мързелив, ако не трябваше да се изхранвам, нямаше да правя нищо (смее се). Направо си казвам, че, ако имах възможност, нямаше да правя нищо, но съм принуден да се занимавам с музика. Така спечелихмного награди от конкурси и фестивали. Те бяха един ритник, който ме подтикна да напиша нещата в някакъв срок. Ако нямам срок, ги правя много бавно. От няколко години съм харесал един поет от Силистра - Любен Дашев. Много фин човек, с много изпипани неща. Сега имам и една селска къща със спокойствие.... в тази идилия ще направя нещо... Димитрина - съпругата ми, ще ми помогне с нейната цигулка, която също е много поетичен инструмент. Ще направя вероятно някои лирични неща. Моята сила винаги е била в баладите, те са найсилните ми неща.

Мъжът след 50

Не мога да кажа за всички дали имат нужда от спокойствие, но за себе си - да! Още повече, че съм вече след 60-те. Но тази песен наистина я написах, когато бях на 50, защото си казах: „То за мен няма кой да напише песен, ами я да взема да напиша аз една за себе си”. Това е прекрасното стихотворение на Таньо Клисуров, което не е използвано само от мен, има и други музикални опити с този текст. Но то беше удобно, защото може да го изпееш като мъжът на 50, става и мъжът на 60, сега за седемдесет годишнината ще трябва да помисля за нещо ново.

За Стара Загора

В подножието на Аязмото има едно военно поделение, което е кръстено на полка на моя дядо полковник Серафимов. Той е освободителят на Централните Родопи през Балканската война, има село кръстено на него - Полковник Серафимиво до Смолян. Има бюст на дядо ми в поделението, който се вижда от портала. Помолихдежурния офицер да ме пусне да се снимам. Моят колега Георги Марков от „Щурците” да ми направи снимка пред бюста на дядо ми. Но не ме пуснаха. Не ме допуснаха в двора на поделението. Този спомен ми е останал отпреди десетина години. Паметникът е бил открит за 80-годишнината от Балканската война. Поделението тук носи името на дядовия ми полк. Дано все някога успея да направя тази снимка.



© 2024 Тоня Клисурова. Всички права запазени.

Създадено от: