Приготвяте ли се за Бъдни вечер и Рождество Христово?

За мен Коледа винаги е била по-скоро състояние  на духа, някакво особено чувство, което се ражда в човек, отколкото ден от календара. Тя е нуждата от уют и дом, тя е чувството, което те кара да се завърнеш вкъщи, където и да си. Коледа е споделеност, корички от мандарини върху запалената печка, Коледа е мама и татко, споменът за баба и дядо, писмото,което пишех до Дядо Коледа с неукрепнала още ръчичка и което сега пише синът ми…

Спазвате ли традицията на масата да има определен брой ястия?

В коледната нощ винаги ни събира мама. Тя е тази, която спазва една от най-българските традиции – да замеси питка, в която слага пара, а след това татко разчупва на масата. Аз обикновено съм отговорна за десерта и „подслаждането“ на празничната вечер. Всяка година по традиция приготвям баклава .

Каква елха украсихте? А дома си?

Живея в малка къща в гората, над Стара Загора, заобиколена от борове, които ухаят на смола целогодишно. Лете, когато ги напече слънцето и зиме, когато от север бръска „Боазът“. Едно от тези борчета расте и в нашия двор. В седмицата преди Коледа с моя син се заемаме с неговата украса и тази на къщата . Най-тържественият момент безспорно е поставянето на коледната звезда и включването на празничното осветление. А ако случайно навън прелетят и снежинки, не е ли това истинска коледна магия?

Коя е Вашата незабравима Коледа?

Моите незабравими коледни спомени са свързани с детството. Тогава живеехме в къща,където е бил домът на поета Кирил Христов, която се намира на улица Сава Силов 27. Тези Коледи бяха толкова различни…Пълни със светъл синкав мрак и снежни преспи в двора. Спомням си в една такава вечер татко се прибра от работа със заскрежен каскет и огромна, истинска елха до тавана. За мен беше много важно елхата да е по-голяма от мен. А в крехките чупливи топки се отразяваше светът отвън и светлите детски мечти. Тази Коледа получих куклата Мелинда с дълга синя коса до кръста, която както по-късно разбрах, мама беше открила по описание от въображението ми чак в София. Дали защото бяха част от детството ми, всички коледи на Сава Силов 27 бяха вълшебни. Това остана адресът на моя роден дом, там където се завръщам в сънищата си след години и където се развиват сюжетите на повечето приказки, които днес разказвам на моя син.

Какви подаръци приготвихте за най-близките си?

Мисля, че да направиш подарък на някого е начин да сбъднеш негова макар и малка мечта. Затова и усилията на цялото ни семейство през последните години са да сбъднем мечтите на най-малкия човек вкъщи. А той мечтае Дядо Коледа да му донесе влакче с дървени релси, мостове и тунели. Иначе мама остава най-добра в отгатването на желания, кой за какво мечтае. Обикновено под нейната елха има купчина красиво опаковани подаръци . Там всеки от нас открива сбъдната своя„малка мечта“, придружена с картичка с поетичен куплет от Дядо Коледа и послание да бъдем добри хора. Това е най-хубавата „коледна рецепта“, която съм научила у дома – никога да не спирам да бъда добър човек!

Имате ли любим коледен филм?

Не съм привърженик на тематичните филми. Но си признавам, че обичам много да чета приказки за развлечение и да гледам екранизирани такива.

Кой е най-ценният коледен подарък и защо?

Най-ценният подарък  не може да бъде материален. Вярата, надеждата, подкрепата, които едно човешко същество може да дари на друго, са незаменими. Семейството е точно това…Светнатото прозорче в зимната вечер и това да знаеш, че някъде някой винаги те чака.

За какво ще се помолите на Иисус Христос в нощта на Рождество?

Аз силно вярвам в Бог. Но не в неговия библейски образ. А в този Бог, който живее вътре в мен. Въобще на Бога, който живее в човека. И в този смисъл на него ще се помоля да бъдем верни на себе си повече и по-справедливи, това което последните години сякаш не умеем. Иначе най-човешкото ми и искрено желание е да бъдем здрави всички!

Моля, подарете ни Ваше коледно стихотворение

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО

От сърцето ми покълна бобчето на доброто.

Зарадвах се, мислех, че е вече безплодно.

И го скрих от всички. От тебе даже,

дето си ми най-близкият…

А то растеше на топло в пазвата ми,

плетеше стълба към небето и Всевишния.

Но ти го откри и дори не помисли,

когато изтръгна стъблото крехко.

Сега как ще се изкача до небето,

за да искам прошка за греховете ти?

Dolap.bg