 |
Трудно е да разказваш за сложните личности... Да говориш за простите неща в тях... Светът ми е изграден от хиляди малки атоми на чувството, които се съединяват един с друг и предизвикват експлозии от мисли, думи, стихове, изкуство...Често ми задават въпроса как съм избрала да тръгна по пътя на поезията. Това не е избор, родена съм с тревожното чувство в себе си, че трябва да напиша думите. Поезията е демон в душата на този, който я носи. Този демон иска да му принадлежиш изцяло, той не се задоволява с дребни порции от „свободното“ ти аз. Бавно обсебва минутите и мислите ти, сънищата и нощите, превръща се в пълновластен господар на болките ти. И когато се убеди, че напълно му принадлежиш, те възнаграждава с единственото, което има значение – стихът...
За простите неща...
Родена съм в Стара Загора. По случайност или не съвсем. Зная всеки ъгъл в този южен град, където се крие стих на талантлив поет. Детството си прекарах на „Сава Силов 27“, където някога е бил домът на поета Кирил Христов. Все още помня гласът на щуреца в градината и звездите там, които изтърбушваха небето през юли.
Няколко пъти бях лауреат в конкурса за детска и юношестка поезия „Искри“на БНР. След това престанах да участвам в конкурси. Силно вярвам, че изкуството не притежава състезателен характер и единственият негов съдник и оценител могат да бъдат хората, за които всъщност е предназначено.
Завърших руската гимназия в Стара Загора, а след това „Славистичния университет“ с психология. Сега отново съм студентка по българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Някъде между ученето и реализацията в живота се роди професионалната ми мечта да работя като журналист. Да разказвам за проблемите на обществото, да срещам хората с друга „порода“ хора. Талантливи, изключителни, отдадени на своите демони... Професионалният ми път започна от вестник „Марица“ в Пловдив и продължи в тогавашаната телевизия „Тракия“, след това в телевизия „Стара Загора“ и списанието за култура, изкуство и общество „Зона БГ“. Печатала съм свои авторски текстове, интервюта и стихове, както в местния, така и в централния печат. В момента съм част от редколегията на литературния алманах „Птици в нощта“.
Танцувам аржентинско танго, за което съм разказала и писала отделно. За първата ми среща с него и любовта, за трудния път и за срещите с хората, които ми е дало то.
Всеки един от текстовете, с които ще се срещнете в този сайт е изключително личен и преживян. Защото изкуството е истинско тогава, когато е лично...
