виж галерия с мои танго снимки

(Из литературен алманах „Птици в нощта“)

Танго е всичко онова, което думите премълчават

Да срещнеш аржентинското танго...

Тази моя първа среща се случи през далечната 2007-ма година в Москва.  Докато една привечер се прибирахме по „Набережная” с група колеги към общежитието на университета Пушкин. Градът отпочиваше в постелята на ален залез, а тънък пролетен ветрец диплеше водите на реката. Нищо в този момент не издаваше съдбовния миг, който предстои и как животът ми щеше да се раздели на две ...На преди и след аржентинското танго.

Наблизо чух мелодия, която звучеше познато, но не можех да отгатна. Като чувство напомняше на спомен, на нещо черно-бяло, на нещо от младостта на мама и татко. Странно, но в ума ми изплува картина от един филм. По време на войната млад лейтенант  танцува с красива певица под звуците на подобна музика. Танго. Такава беше мелодията. Погледът ми привлякоха група хора. Те танцуваха върху бетонен кей, направо отхапал с арматурните си  зъби от речното корито. Спрях да ги погледам и се наредих в първата редица на зяпачите. Тогава за първи път в живота си видях аржентинско танго, чух великия Астор Пиацола, когото съм слушала стотици пъти след това и разбрах, че човек се ражда с усещането за танго в себе си, за това то никога няма да бъде просто танц. Наблюдавах танцуващите двойки с особено вълнение. Виждах как в този огромен свят, в този космополитен град, те очертават свой свят...Свят за двама, който напълно им принадлежи и те на него.

Прегръдката на танго

Един от известните и обичани танцьори на аржентинско танго Хавиер Родригез казва, че за да се научи да танцува една жена, трябва да можеш да я прегърнеш. Аз леко бих променила думите му, че всеки човек може да се научи да танцува танго ако можеш да го прегърнеш. Прегръдката, в която танцуваха двойките беше първото нещо, което много силно ме впечатли. Съвременното танцово изкуство предлага разнообразие от хватове, хореографии и красиво изработени от тялото детайли, но нито един друг танц не се танцува в прегръдка. Човек гледа и се пита как е възможно да танцуваш в такова близко взаимодействие с друг човек и да не си пречите!? След години, когато започнах да танцувам получих този отговор. В аржентинското танго няма хореография, няма заучени движения. Там трябва да умееш да усещаш, да водиш и да следваш ако си дама. И в този смисъл тангото е за романтици. То е свят, в който еманципацията липсва,  в който жената е толкова много жена, а мъжът толкова много мъж. То е огледален образ на човешкия живот. Каквото е било, било. Каквото се случва, се случва в този миг, а какво предстои никой не може да каже. Просто, когато започне музиката е достатъчно да затвориш очи, да прегърнеш и да почувстваш, всичко останало се случва само. Танго е първо усещане, което се ражда в човешката душа и чак след това танц на тялото.

Милонгата

Освен разновидност на тангото милонгата е и мястото където хората се срещат и танцуват. Събитие със социален характер. Обикновено в Буенос Айрес има между 10 и 15 милонги на ден. Най – известните, от които се организират в Салон Канинг в Гръцкия културен център почти всеки ден. Най-популярната милонга там се нарича Parakultural. Друга изключително известна милонга в родината на танго е Sunderland. Тя се провежда веднъж месечно в отдалечен квартал на Буенос Айрес във физкултурен салон, по периферията, на който подреждат маси, а по средата хората танцуват.

На милонга музиката е подредена в танди като една танда обикновено съдържа четири музикални изпълнения, а след нейния край следва кратка музикална пауза наречена кортина, която служи за освобождаване на дансинга и смяна на партньорите. Обикновено на тези танцови вечеринки дамите и кавалерите сядат едни срещу други, за да могат да поддържат визуален контакт. Той е необходим, защото чрез него се осъществява и поканата за танц наречена кабесео. В буквален превод това означава кимване с глава. Тази невербална покана е изключително деликатна като самото танго, защото тя дава правото, както да приемеш, така и да откажеш танц, без това да става достояние на останилите участниците в милонгата. А когато поканата е отправена и приета се случва тангото. Партньорите имат няколко мига, в които да се почувстват и една танда, която да изтанцуват заедно. 12 минути,в които да начертаят своя кратък общ път и да преценят дали той ще свърши с тандата или ще продължи в следващата.

Пътят на тангото

Тангото изминава дълъг път през годините . То тръгва от бедните квартали на Буенос Айрес в Аржентина, където през онези години живее пъстър букет от емигранти. А в Европа пристига първо в Париж. Танцовата „болест” пренасят студенти и синове от заможни семейства. В годините преди войната Париж буквално е заразен и всички танцуват танго.

1955 е годината на преврата в Аржентина. Свален от власт е Хуан Перон, а новото консервативно правителство забранява тангото. Така то преминава в нелегалност в продължение на много години.
През 1983 г. режимът на военната хунта в Аржентина пада и тангото излиза от нелегалност. Успешен хит става шоуто - Tango Argentino. Това предизвиква възраждането на тангото в Буенос Айрес и в целия свят.

В днешно време танцът е разпространен навсякъде, а  през 2009-та ЮНЕСКО обявява аржентинското танго за нематериално културно наследство. И то е такова! Тангото е културно наследство, изкуство, музика, страст... Но ако попитате мен какво е танго. Аз ще ви отговоря : Танго е всичко онова, което не мога да кажа с думите.