(От страниците на вестник „Старозагорски новини“)

Иван Юруков е роден на 27 май 1978 година в град Сандански. През 2004 година завършва актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на професор Стефан Данаилов. Играе в Драматичния театър Враца, Сатиричния театър, театралната работилница "Сфумато", но през 2005 година влиза в трупата на Народния театър. През 2014 г. се качва и на сцената на Театър 199, където партнира на Георги Кадурин в спектакъла "Червено" от Джон Лоугън. Отделно създава и късометражни филми, като с два от тях печели награди - „Лора“ първа награда на феста „Синемаспорт“, 2007 и „Луизет“ с две награди от същия фест.Гостува на Стара Загора със своя малък театрален шедьовър „Пилето,което казва ку”. Но определено в любимец на публиката се превръща с ролята си от сериала „Столичани в повече”.

Как решихте да станете актьор,ваш личен избор ли беше това?

Да!Беше личен избор!Разбира се, моето семейство никога не ме е спирало в нещата,които съм искал да направя,което ми е дало особена увереност и свобода сам да намирам своя път.Не съм имал никога амбиция да бъда актьор.Рисувах много добре и имах желание да се занимавам с рисуване. Това беше основното нещо.Случайно попаднах на обява за самодеен театрален състав,който набираше аматьори актьори.Явих се на кастинг съвсем на шега.Взеха,че ме избраха,а на мен взе,че ми хареса.Така направихме и пиеса.Оттам нататък не помня да съм имал някакво съмнение какъв точно искам да бъда.

Вие играете в театъра,но се снимате активно и в киното.Мислите ли,че българското кино излезе от комата,в която беше изпаднало доста години?

Дори и да кажем,че българското кино е било в депресия,тази година смятам,че се появиха много добри и стойностни филми.Мисля че имаме повод за празник и гордост!Да ги кажем!Например „Дъвка за балончета”, „Възвишение”, „Вездесъщият”, „Посоки” и сега предстоят още премиери на филми.Мисля,че са все стойностни и дават повод да мислим,че напоследък нещата се случват добре. Това не е случайно,защото последните години снимачните екипи имаха възможност, в благодарение на многобройните продукции,които се появиха от чужбина в България,да натрупат опит.И този опит в един момента дава резултат. Изразните средства в киното се пообогатиха,хората станаха по-смели в изразяването си чрез киното.Телевизия избягвам да гледам,сериали също,но там положението е сходно.Не всички неща са сполучливи,но има такива,които са добри. Паралелно с това актьорите също придобиват опит и самочувствие.Също и поведение,което да не изглежда фалшиво пред камера.

Знаете ли много често,обаче,българският зрител коментира точно това,че актьорската игра е неубедителна,а текстът се рецитира театрално!

Щом това е така значи работата не е свършена,както трябва и филмът не е достатъчно добър.Липсата на опит в киното,в тази форма води до това.Обикновено това е грешка на режисьора,защото той е този,който трябва да съумее да освободи актьора и да го предразположи, да даде най-доброто от себе си. Трябва да следи за това да присъства истината в актьорската игра.

Коя е по-голямата ви слабост театърът или киното?

От гледна точка на моя театрален опит ще кажа,че това е театъра.Но! От известно време насам аз се занимавам активно с кино не само като актьор,но и като режисъор,в момента работя по един пълнометражен проект, мога да кажа ,че киното е магия.Този проект не е по инициатива или с финансова подкрепа на някаква институция.В него се включват приятели и професионалисти.Филмът в момента е наполовина заснет.Предстои да се заснеме втората част.Мотивацията я има,но се нуждаем от известен финансов ресурс. Познавам доста хора,които правят кино „на мускули”така да се каже.И  стават не лоши филми.Свидетелство за това е лентата на Камен Калев „Източни пиеси”.Много стойностна продукция и вероятно чарът му е в това също,че е по този начин заснет. Киното е скъпо изкуство,особено на фона на общата бедност.

В духа на това,за което говорим-къде е по-големият театър? В Народното събрание или на сцената?

Да не обиждаме театъра! То това в Народното събрание е цирк! Клони към някакъв маймунарник.Но всъщност има всякакви животник там!Сцената е навсякъде,отваряш вестника и там е пълно със сценарии.Някой се ядосал на някого, скочил и му счупил главата,накрая се напили и подпалили плевнята...Пълно е с такива случки в живота,които хората наричат театър,а то си е жив цирк .Идеята на театъра не е да представя циркаджийски изпълнения,а да позволи на зрителя да стигне до авторовата мисъл и истина.

Любим сте на публиката с ролята си в сериала „Столичани в повече”. Какви са вашите спомени от снимачната площадка?

Близо 6 години се снимаше този сериал.Всички пораснахме там. Героите,че и ние паралелно с тях.Изпълнено бе с хубави емоции.Имало е и напрегнати моменти,например сцени,които трябва да се снимат за много кратко време,но като цяло беше приятно преживяване.

Можем ли да очакваме нови сезони?

Има заснет още един сезон,който предстои да бъде излъчен.За следващи не мога да кажа.Но този сериал като че ли с право заслужи симпатиите на зрителите.