Александра Сърчаджиева е родена на 20 май 1983 година в град София.Дъщеря е на големите български актьори Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев.Учила е в 134-то училище „Димчо Дебелянов“,известно още като „еврейското“.Средното си образование завършва в 8-мо СОУ,а след това следва актьорско майсторство в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в класа на проф. Здравко Митков.Като студентка в трети курс е назначена на щат в театър Българска армия,където изминават десет години от професионалния й живот,след което напуска.Играе в различни пиеси,като по-известните от тях са: „Ножица - трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други. Водеща е на няколко телевизионни формата,снима се и в киното.За филма „Шивачки“е номинирана за награда за главна женска роля. В момента е част от трупата на Сатеричния театър.

Според теб има ли някаква генетична предопределеност към сцената у децата на майка и баща актьори?

Александра: Никога не съм се замисляла над това нещо.Със сигурност актьорските деца израстват в театъра и така или иначе обичат изкуството.Но има и много актьорски деца,които се занимават с коренно различни професии.Аз до последно мислех да уча международни отношения.В 12 клас, преди да завърша реших,че нищо друго не ми е интересно освен да кандидатствам в НАТФИЗ.Майка ми беше категорично против.Тя много искаше да уча право,но аз й казах,че когато тя учи право и аз ще запиша тогава.Абсолютно сама се подготвих,кандидатствах и ме приеха.Ако не ме бяха приели,нямаше да кандидатствам втори път със сигурност.

Кога за първи път се прояви желанието или стремежът да бъдеш на сцена у теб?

Александра: Никога не съм имала стремеж към сцената до 12 клас.Преди това съм снимала във филми,играла съм в 'Най-важните неща“на Иван Андонов, в “Хълмът на боровинките“.Първият ми филм е, когато съм била на 2г. и9 месеца,казва се „Мечтатели“, пак на Иван Андонов.,но никога не съм си представяла,че това ще ми бъде професията,просто съм го приемала като забавление.За едно дете като му се случват такива неща,то е като купон.Много исках да стана полицай или космонавт,това ми беше мечтата. А не да бъда актриса.И просто в съзнателна възраст, на 19 години, разбрах,че това е нещото,което искам да правя.Това ми е интересно и не го приемам като професия,а наистина като нещо,което ми доставя удоволствие.

Театър ,кино,телевизия не се ли разкъсваш между тях и коя област от трите ти е най-близка?

Александра: Това са три неща ,които много ми харесват и много искам да правя и трите ако имам възможност.Те са много различни.От четири години се занимавам сериозно с телевизия Когато бях на 17 години водих едно младежко предаване „Мело тв мания“ по Канал едно  в продължение на пет години и след това прекъснах.Имала съм предложения да водя предавания,но не съм се съгласявала,защото не ми е било интересно и не са ми харесвали.И дойде моментът ,в който ми предложиха да водя 'Фермер търси жена“и на мен много ми хареса идеята.Запалих се,след което получих предложение да водя „Вип брадър“.Хареса ми и след това дойде „Денсинг старс „ и т.н.Това са неща ,които ми доставят удоволствие.Аз не съм човек,които ще прави нещо,което не му харесва, независимо дали имам две стотинки в джоба си.

Имаш страшно много професионални ангажименти,но имаш и прекрасно семейство, дъщеричка.Не пречи ли това на пълното ти отдаване на изкуството?

Александра:Аз съм израстнала по такъв начин.Майка ми не знам как е успявала, сама ме е изгледала и винаги е била до мен,така че аз се опитвам да гледам София по същия начин.Гледаме я двамата с Иван,общо взето няма кой да ни помага и я водим навсякъде с нас.Тя беше тук в Стара Загора до преди три дни,сега е с баща си в София.Когато той няма работа, идва тук при мен.Когато снимах 'Фермер търси жена“,много ми хареса предаването,но не разбрах,че трябва да се пътува,мислех,че ще снимам анонси в студио.Като разбрах,че ще се пътува, отказах,защото София беше на 5 месеца.Тогава Иван всъщност беше човекът,аз съм го казвала не веднъж,който ме изръчка и ми каза: „Ще успееш ,ще се справиш,аз ще ти помогна да излезеш от този кръг на кърмене,сменяне на памперси,колики,пране,гладене,едно и също“.Аз му отговорих: “Ти си луд,как ще стане това,няма как да стане.Аз или съм майка или съм водеща и актриса“.Той каза ,че ще помага с каквото може,когато няма представления, ще идва при мен.Първият ден отидох в едно село.  Там на една нива в 11 часа стана 40 градуса горещина и аз се разплаках,защото си помислих,че това е пълен абсурд.Детето ми стоеше в колата,шофьорът стоеше с него. След това някак си се случиха нещата ,снимах,спирах ,кърмех.Навсякъде детето беше с мен. На ден минавах по 400 км и така в продължение на два месеца.Това наистина много ми помогна.Дете може да се гледа,когато е с теб навсякъде.

Няколко пъти спомена името на своя съпруг Иван Ласкин.Съпруг и съпруга актьори съществува ли съперничество помежду ви „Кой е по“?

Александра:Не! Ако имаше такова съревнование ние отдавна нямаше да сме заедно. Той е известен от 73-та година. Дори нищо повече да не беше изиграл след „Васко Да Гама“,винаги щеше да остане с тази роля.Той е един от малкото в България. Не знам дали има други артисти деца,освен може би Стефан Данаилов,които са успели през годините да се съхранят и да продължат да се занимават с тази професия, без да се самозабравят. Иван в това отношение е абсолютно успял.Продължава да работи и да прави стойностни и смислени неща.Ние се подкрепяме един друг и много държим на мението на другия.За мен той е най-вярното мерило за това,което правя,защото той е изключително честен и ако се дъня, ще ми каже.Да имаш подкрепа,когато започваш нещо ново, човекът до теб да ти осигурява спокойствие и да вярва в теб, е много важно. На мен за първи път ми се случва да отида да репетирам в друг град,репетирала съм за хасковския театър, но в София в едно представление  на„Вампир“заедно с Мария Каварджикова. Отидохме за десет дена в Хасково ,за да направим там премиерата. Но за първи път ми се случва да дойда в чужд град и да стоя два месеца .В началото, като получих предложението от директора ,на което много се зарадвах.защото ролята и пиесата са страхотни. Имах възможност да дойда и миналия сезон,когато Иван репетираше „Иванов“ и много се впечатлих от театъра, от трупата,от начина на работа тук и му казах,че му завиждам благородно.След което и на мен ми се случи да получа предложение от този театър. Зарадвах се ,но и много се стреснах.Казах си: „Боже, къде сега ще отида в Стара Загора с дете,сложно е“. За майката е по-сложно,ние по-трудно се организираме в това. .А Иван ;“Как така няма да отидеш ,ще отидеш,ние ще идваме с детето“.Аз първите два дена като дойдох тук, бях малко объркана и не знаех точно какво ми се случва. След това всичко тръгна,чувствам се много добре и съм много щастлива,че получих тази покана! Много!Колегите са страхотни,театърът е страхотен,работят с огромна любов.Тук има хора,които не знам защо не са на Софийска сцена.

Как мислиш ,има ли разлика в климата в софийския и провинциалният театър?

Александра: Да!Тук е по-хубаво!

Защо?

Александра:Не мога да обясня защо,тук е по-хубаво.Много е страшно , когато човек се вземе на сериозно и реши че е велик и незаменим.Незаменими хора няма,но има неповторими.Един Наум Шопов е неповторим например,Петър Попйорданов е неповторим,но те никога не са се вземали на сериозно.Големият човек ,талантливият човек никога не казва: аз съм звезда.Обикновено комплексарите и тези на които им се случва бързо славата,снимал един сериал,изпял една песен,водил едно предаване,казва: край, аз съм голямото добро утро.Тук е много приятна атмосферата,тука го няма това,което за съжаление се наблюдава в повечето софийски театри,макар че и в Сатиричния го няма,аз там също се чувствам добре.Няма го това,да мине и тази репетиция,не ми се играе това представление.Когато нещо се прави с любов, може и да не е гениално, обаче, но то винаги се случва. И когато си честен към това,което правиш, хората няма как да не го оценят.

Не можеш да излъжеш публиката.В нашата държава актьорите не работим за пари в театрите,защото то е ясно,че парите са мижави. Играем за едната чест.

На Запад е различно,както казваше майка ми: „Там с един филм,щях да имам остров“.

Ще играеш в пиеса на Шекспир в старозагорския театър-“Укротяване на опърничевата“.Класиката,особено Шекспир, е школа за всеки актьор,не предпочиташ ли като млад човек съвременната драматургия?

Александра: За първи път ми се случва да играя в пиеса на Шекспир, като изключвам НАТФИЗ. Аз съм кандидатствала с монолог на дойката от „Ромео и Жулиета“,но това са студентски неща.Правили сме откъси във ВИТИЗ, както всеки един студент. Но за първи път ще играя в Шекспирова пиеса и много се вълнувам.Много ми харесва, ролята ми е страхотна,екипът е невероятен и много се надявам да се справя. Класиката си е класика.

Допада ли ти Стара Загора?

Александра:Много ми харесва града!Много чист град е,подреден,поне това,което виждам.Хората са усмихнати,ходят на театър,представлянията тук са пълни,което е много важно, защото децата ,младите хора се образоват по този начин.Театърът е за това,театърът възпитава.Тук, в този театър се правят стойностни неща,Иван участва тук в пиеса на Чехов,аз имам възможност да репетирам Шекспир,като погледнем останалите заглавия „Албена“,“Казаларската Царица“,тук няма чалга. Много добре се чувствам тук и се надявам да не ми е последният път, когато репетирам в Стара Загора.