Като деца се събирахме често у Велина. Майка й, учителка по английски език, ни помагаше с уроците.Холът им беше малък и западен и в следобедните часове сякаш се раздуваше от лъчите на слънцето.Велина, с няколко години по- голяма от нас, учеше в Музикалното училище тогава. Прибираше се в късния следобед с раница на гърба и винаги пееше. Нас ни мъчеше латинската азбука, а в нейната душа все напираше песен.От онези дни ми е останъл един спомен,който често разказвам.Веднъж, след като се върна от училище, Велина изхлузи раницата си от рамо и с усмивка ни попита дали искаме да ни попее.Ние, разбира се, се съгласихме.Гласът й като пълноводна река ни понесе, а зад стъклото на холната секция звъннаха кристалните чаши... Какъв мощен глас притежаваше това малко момиче!